Потенето е нормална физиологична функция на тялото. Всички се потят, когато времето е горещо, по време на физическа активност или при стрес. Ако това се случва дори и при обстоятелства, които обикновено не биха довели до изпотяване, като умерени температури или когато тялото е в покой, това е състояние, което се нарича хиперхидроза. Потните жлези при пациенти с хиперхидроза са свръхактивни.
Потта е солена прозрачна течност (99% вода, 1% сол) и се произвежда и освобождава от екринните потни жлези, като при изпарение охлажда тялото. В допълнение към екринните се задействат и апокринни потни жлези, отделящи сравнително малко количество пот, с високо съдържание на протеини и липиди. Метаболизират се от бактериите в космено-мастния фоликул до мастни киселини, водещи до неприятната миризма.
КЛИНИЧНА КАРТИНА
Около 1% от населението страда от прекомерно изпотяване, без очевидна причина. Прекомерното изпотяване може да варира от умерена до тежка степен, което води до големи мокри петна по дрехите, влажни и миришещи крака и обувки или лепкави или мокри длани. През лятото симптомите се засилват, а през зимата леко намаляват, но не напълно.
Пациентите, страдащи от хиперхидроза, може да възприемат състоянието си като причиняващо неудобство и притеснение. Обилното изпотяване пречи на ежедневието и обичайните дейности, ето защо може да има тежки психологически последствия и ефекти като чувство на депресия и тревожност, предизвикани от неудобство в компанията на други хора.
Повишеното потоотделяне създава идеални условия за развитие на гъбични и бактериални инфекции. Неприятната миризма на краката може да се дължи на гъбична инфекция. Инфекция може да се получи и в областта на гърдите и слабините. Обилно потене на дланите и стъпалата може да бъде причина за появата на дизхидроза.
Хиперхидрозата бива първична и вторична.
ПЪРВИЧНА ХИПЕРХИДРОЗА
Тя е генетично детерминирана и се характеризира с обилно изпотяване, без това да е свързано с прием на медикаменти или придружаващи заболявания. Често и други членове на семейството страдат от хиперхидроза. Характерна локализация са дланите, стъпалата, аксилите, гърдите, краниофациалната област. Тя е по-скоро симетрична, липсва през нощта и в повечето случаи възниква поне веднъж седмично. Започва в началото на пубертета и обикновено достига апогей около двадесет или тридесетгодишна възраст.
Смята се, че се дължи на хиперактивност на симпатиковия дял на вегетативната нервна система. Изследванията показват, че в случаите на първична хиперхидроза частта от мозъка, която регулира процеса на изпотяване, излъчва сигнали към екринните жлези дори когато няма нужда да се охлажда тялото. Тази дисфункция на автономната нервна система предизвиква потоотделяне, което се стимулира без никаква видима причина.
ВТОРИЧНА ХИПЕРХИДРОЗА
Тя е придобита и може да се дължи на лечение с различни медикаменти – антипсихотични, инсулин, морфин, обезболяващи и др. Повишено изпотяване има и при редица заболявания, свързани с нарушена функция на жлезите с вътрешна секреция, като диабет, тиреотоксикоза и др.
Преди и по време на менупауза винаги има периоди с обилно изпотяване, както и по време на бременност. Други важни фактори за вторичната хиперхидроза са наднорменото тегло и злоупотребата с наркотици и алкохол.
ЛЕЧЕНИЕ
Антиперспиранти - те съдържат алуминиеви соли като алуминиев хлорхидрат. Те частично и обратимо запушват каналчетата на потните жлези и по този начин намаляват количеството отделяна пот, както и неприятната миризма. Използват се под форма на аерозоли, кремове, стикове и действието им е краткотрайно.
Препаратите с антибактериално действие нямат пряко влияние върху дейността на потните жлези, но намаляват бактериалното разлагане на потта и образуването на неприятна миризма.
Йонофорезата е процедура, при която се въвежда йони в кожата чрез електрически ток. Действа на потните жлези, като временно ги "изключва". Йонофорезата е подходяща за лечение на локалната хиперхидроза на ръцете и краката.
Инжектирането на ботулинов токсин води до намаляването на обилното потоотделяне, вследствие на блокиране на ацетилхолина, който стимулира потните жлези. Прилага се предимно в областта на аксилите и действието му продължава около 6 месеца.
Медикаментозна терапия. Използват се антихолинергитици, които потискат стимулирането на потните жлези на различни нива. Оралните медикаменти се прилагат рядко поради многото странични ефекти.
Хирургично лечение - прилага се при неуспех на всички други терапевтични възможности – отстраняване на аксиларните потни жлези.
ПРОФИЛАКТИКА
Освен изброените терапевтични възможности от полза би било спазване на изрядна лична хигиена и поддържане на нормално телесно тегло. Трябва да се избягват пикантни храни, алкохол и кафе, както и прякото излагане на слънце. Носене на дрехи от естествена материя като памук.