Кожна туберкулоза

Туберкулозата на кожата и лигавиците се причинява от Mycobacterium tuberculosis. Обикновено е вторична, произхождаща най-често от белият дроб, като бактериите достигат до кожата по кръвен и лимфен път или по съседство. Изключително рядко кожната туберкулоза е първична.

Вторичната туберкулоза на кожата се разделя на локализирани и дисеминирани форми:

ЛОКАЛИЗИРАНИ ФОРМИ

Lupus vulgaris. Боледуването започва от детска възраст и засяга по-честолицето и по-рядко крайниците. Образуват се малки, мековати възелчета - лупоми. Те са с големина на лещено зърно, с жълтеникъв или кавяво-червеникав цвят.

При натиск върху лупома се усеща леко хлътване, а при притискането със стъкло ливидния цвят се променя до жълтеникав, подобно на ябълково желе. 

С времето лупомите се разпадат и образуват язвички с некротично дъно и меки стени. Понякога около тях се разполагат нови лупоми. Процесът се разширява по повърхността на кожата и в дълбочина. 

Tuberculosis cutis colliquativa. От коликвацио – размекване, при нея настъпващата некроза е влажна. Нарича се още Скрофулодерма. В областта на шията, подмишниците и слабините се образуват възли с големина от грахово зърно до орех. Възлите са неболезнени, умерено плътни и кожата над тях е непроменена. 

С времето възлите нарастват, кожата над тях се зачервява, придобива червено-син цвят, те се размекват и от тях изтича гнойна течност. Образува се язва с меки стени и подкопани ръбове. Язвите заздравяват трудно с развитие на ръбци. Процесът се развива хронично с обостряния и стихвания. 

Tuberculosis cutis verrucosa. Заразяването  е вторично - по кръвен път, но може да бъде и първично. По китките се появяват брадавицовидни лезии с големина до грахово зърно с червеникаво-виолетов цвят, осеяни с микроабцеси, обградени с виолетов вал.

При натиск се отделя гноевиден секрет. Центърът хлътва и фиброзира, а периферията е с мека консистенция. 

Заболяването продължава с години, с периоди на изостряне и ремисия. Боледуват животновъди и ветеринари. 

Tuberculosis cutis ulcerosa. Заболяването е вторично и се развива при тежка белодробна или урогенитална туберкулоза. По устните, ануса и гениталите се образуват малки сиво- жълтеникави възелчета, които бързо се разязвяват. 

Язвичките са с кръвенисто дъно и силно болезнени ръбове. От тях се отделят голямо количество микобактерии. Болестта протича хронично, с периоди на изостряне и подобрение.

ДИСЕМИНИРАНИ ФОРМИ
При десиминираната кожна туберкулоза е характерна силната алергизация на болните. В туберкулозните кожни и лигавични участъци не се изолират никога туберкулозни бактерии.

Tuberculosis cutis papulonecrotica. От нея се засягат предимно млади жени, по-често през есенния и пролетния сезони, а през лятото настъпва оздравяване. 
Измененията се локализират по долните крайници, тазовата област и по-рядко по горните крайници, където обривите са по-дребни. 

Образуват се малки възелчета с големина от главичка на топлийка до грахово зърно, с червеникаво-виолетов или кафяво-виолетов цвят. Скоро върху тях се появява гнойно мехурче, в дъното на което настъпва некроза. 

Гнойното съдържимо засъхва и на негово място се образува коричка, която скоро отпада и се появява малка язвичка. След няколко седмици язвичката заздравява и остава малък окръглен атрофичен цикатрикс. 

Tuberculosis cutis lichenoides. Среща се рядко и засяга предимно деца и юноши. По кожата на тялото и по-рядко на крайниците се появяват възелчета с големина на главичка на топлийка, които са с леко жълтеникав цвят. Те са отделно стоящи. За няколко седмици или месеци възелчетата се разнасят и на тяхно място остава кафеникава пигментация. 

Tuberculosis cutis indurativa. Erythema induratum Bazin. Тя е най-честата кожна туберкулоза и засяга предимно млади жени с лошо периферно кръвообращение на долните крайници, обикновено през есенно-зимния или пролетния сезон. 

По кожата на подбедриците, по-рядко бедрата, седалището, гърба и другаде се появяват малки възли със синкаво-червеникав или кафеникав цвят и големина от грахово зърно до орех. Някои от тях се сливат и образуват плака.

Рядко такива плаки или отделни възелчета се размекват и разязвяват. Най-характерната локализация са задната и външно - страничните части на долните две трети на подбедриците. Обикновено през летния сезон настъпва подобрение, язвите и възлите оздравяват, като на тяхно място се образуват хиперпигментни цикатрикси. Виж Нодуларен васкулит

Lupus miliaris disseminatus faciei. Сега се смята за лупоидна форма на розацея. Тя засяга най-вече кожата на лицето, предимно у жени на средна възраст. Кожният обрив се състои от малки възелчета с големина на просено зърно и кафяво-розов цвят.

Те са меки и неболезнени. След няколко месеца възелчетата се разнасят без да се разраняват и на тяхно място остава слаба пигментация. След време може да се появят нови обриви на пристъпи със същата или друга локализация.

ДИАГНОЗА

Диагнозата се базира на доказване на микобактериите, чрез вземане на материал и оцветяване и наблюдение под микроскоп. Извършва се Манту и хистологично изследване на кожните лезии.

ЛЕЧЕНИЕ
Прилагат се противотуберкулозни лекарства през устата или мускулно. По показание се прибягва до хирургическа обработка на усложнени язвени поражения. От голямо значение е ефективното лечение на основния туберкулозен процес в белите дробове, бъбреците, лимфно-жлезния и косно-ставния апарат. Препоръчва се усилено хранене.